Ирак

"Познават ме и конят, и нощта, пустинята и мечът,
Познават ме и копието, и листът, и перото..."

Абу-ал-Тайеб ал Мутанабби

Добре дошли на всички !

За всички приятели, които ме подкрепят и чиято обич и интерес към моя любим Ирак ми дават надежда !

Търсене в този блог

сряда, 7 юли 2010 г.

Стари снимки, ново време и западнали нрави...

Този човек заслужава да се започне с неговата снимка. Това е генерал Абдулкарим Касем. Това е снимка от неговото жилище, което е било под наем. Тази велика личност си отива, притежавайки единствено дрехите на гърба си. Това е човекът, отказал да уреди по-бързо пенсията на сестра си - вдовица с думите: "Когато всички вдовици вземат, ще вземеш и ти." Това е човекът, под чието управление Ирак започва своя възход ... възход кърваво прекъснат от партия баас - партията, която дойде според собствените им думи "на гърба на американските танкове" и "си отиде" пак така, само за да остане под друго име в иракската политика. Генерал Касем е държавният глава, който инициира и прилага в действие нов семеен кодекс, подобен на европейските, с който налага Ирак като нова светска държава в региона. Това е кодексът, забраняващ многоженството с изключение на случаите на строго прилагане на ислямския шериат (а случаите, при които ислямът разрешава повече от една съпруга са много по-малко, отколкото си мислите и са много стриктни). Генералът е човекът изкоренил всички феодални останки в иракското общество и навлякъл си с това гнева на мнозина. Това е държавният глава избрал за първи път жена министър в правителството си. И накрая това е човекът, след чието грозно убийство от баасистите, не оставиха дори и гроб, след като изкопаха тялото му и го захвърлиха в река Тигър. 






Това е снимката на едно средностатистическо поонова време иракско семейство ... или поне щеше да е такава, ако не беше интересната съдба на отрочето на тези хора. това са майката и евентуално бащата на субект, превърнал се в наемен убиец за специални политически поръчки на 16-годишна възраст. отрочето на това семейство се превръща в Антихриста на региона. Тези хора дават живот на едно същество, з акоето няма род и родина, няма нищо свято, няма нищо грешно, няма нищо, което би могло да излекува  грозотата на неговата същност. Това е снимката на родителите на саддам хюсеин. за тази публикация повече думи са излишни. 


Снимка от погребението на аятолах хомейни. Не това е интересното. Ограденото с кръг лице е на иракския премиер Нури Алмалики. Макар на фона на цялата мръсотия той все още да е най-добрият избор за Ирак време е и той и всички с подобна идеология да се замислят и да поработят малко. Интересното не е в религиозните му убеждения - това си е личен въпрос, интересното е, че все още хора като него не могат да приемат, че иранският модел на управление е пълен провал, но въпреки това се опитват да но го насадят.










                                                                                  
Факт, интересен само за иракчаните. Това са официални документи на иракското разузнаване, доказващи връзката на един от "новите" политици - Ахмед Чалаби. Същият е обвинен в крупни кражби, а иначе се води дисидент и онеправдан видите ли от стария режим - звучи ли ви познато ? 



































Това са снимки на тачения от кюрдите Мустафа баразани - баща на Месуд Баразани, един от кюрдските лидери днес и глава на правителството на Иракски Кюрдистан. Интересното е, че това са снимки на Баразани баща в дома на Моше Даян, заедно с Леви Ашкод и други представители на израелското правителство през 1968г. От тук може да се започне една дълга тема, кой кого и защо защитава и подкрепя и чии седалищни части иракчаните толкова време браним, за да ни забиват не нож, ами цял меч в гърбовете. народите не са виновни за политиците си, докато не започнат сами да си ги избират ... 

Историята е интересна да се чете, да се живее и да се помни. 

неделя, 4 юли 2010 г.

Отдавна известна теза, синтезирана в малко думи или ... Когато щенията на народите, се превръщат в кауза на великите !


Преди известно време изпаднах в смешната ситуация да трябва да се защитя от обвинение в омраза към кюрдите. За човек, чието семейство се е сродило с кюрдите доста отдавна и е дало жертви в името на каузата за защита на правата им, подобно обвинение е най-малкото нелепо. Но не това е повода за настоящата публикация. Причината да напиша това е, че попаднах на една статия на д-р Нахида Алтимими, която описва накратко проблема на фона на защитата на собствените си политически възгледи. Реших да предоставя превод на част от статията тук, а желаещите да я прочетат на арабски могат да се възползват от този линк: 

/преводът е максимално улеснен езиково/

"Вече не са тайна упоритите и убийствено настоятелни опити да се отдалечи Ал-Малики /последният премиер на Ирак/ от премиерския пост, макар че е политикът спечелил най-много гласове на последните избори. Въпреки съгласието или несъгласието ми с неговите възгледи и с това, което е направил за народа по време на управлението си, все пак тази настойчивост за неговото изместване ме кара да се усъмня в множество аспекти на това действие. 
Явно е присъствието на скрити лица, които да бунят масите, както бе бунтът срещу липсата на електричество, макр това да е право на хората. Все пак логично ли е една провинция като Басра, която е национално богатство за Ирак и петролен резерв, да страда от режим на тока ? Нормално ли е внушителният иракски бюджет да не успее да закупи огромни генератори на ток, които могат в рамките на часове да бъдат поставени да осигурят електричество на град, който може да се сравнява с държавите от Залива, а в момента е поставен в ситуация на бедност като Сомалия, която въпреки ограничените си възможности започва да строи училища и станции. Когато заговорим хора от различни общества, включително африкански, индийски, азиатски за липсата на електрическа енергия в нашата страна, забелязваме се, че те не вярват. Отговарят ни, че те не се сблъскват с подобен проблем в държавите си. За съжаление у нас корупцията е в огромни размери и аз не обвинявам Алмалики, а работещите с него и пряко свързаните с въпроса като Карим Уахид (подалият оставка министър на електроенергията). 
Съществуват хора, които съзнателно и старателно работят за разрушаване на иракската инфраструктура. Съществуват и онези, които само озлобяват народа вместо да му помогнат да намери решение. Тук са и хората, които са купени от външни сили или тласкани от чужди програми и интереси - местни или арабски. Всички тези хора полагат усилия да се отдалечи Алмалики от премиерския пост. 
В последно време доста се наложи и едно иранско-сирийско-френско предложение, което да лансира Адел Абдулмахди (настоящ вицепрезидент, обвинен в крупна банкова кражба - парите са открити в дома му, но имунитетът не е свален и той не е осъден, виден деец на Баас по времето на Саддам, който във Франция започва да твърди, че е марксист въпреки известните му връзки с тайните служби на саддам, в момента лобира за Иран повече от верен персиец). Това лобиране за Адел Абдулмахди като бъдещ премиер има за цел да се спечелят гласовете на кюрдските депутати, защото той е човекът, който не вижда никакъв проблем да се наруши целостта на Ирак, са се даде независимост на Кюрдската автономия, както и да и се предоставят иракски територии до Аламара (Южен Ирак). Последното е отдавнашна френска мечта - да се създаде държава на кюрдите, за да се създаде естествен буфер (разделител) между шиитите в Ирак, тези в Иран, а впоследствие между шиитите в Сирия и тези в Ливан и естествено Хизбула. В общи линии идеята е да се разделят шиитите в Ирак, Иран и Ливан, защото тяхната близост е нещо нежелано за някои местни сили като Израел, Саудитска Арабия и следователно и за западните сили и САЩ. Затова е добре този буфер да бъде кюрдска държава, която да не включва кюрдските шиити - фейли. Това е една от причините да не им се дава право на пребиваване в Кюрдската автономна област на Ирак. Досега те са изоставени в бежанските лагери като Азна и други и търсят помощ от турските и сирийските кюрди вместо то иракските кюрди, каквито са и те. Известно е, че Абдулмахди през периода на следване и пребиваване във Франция, попива много от възгледите на френската политика.
Интересно каква е ползата на Иран от подобно решение, което би засегнало вътрешната й политика и би дало възможност на едно от малцинствата (кюрдското) да придобие повече сила... (разделяй и владей).
В същото време ползата на Сирия е доста по-ясна. С един куршум няколко заека ! Първо така ще си реши проблема с кюрдите, като ги прехвърли на вече наличната кюрдска държава, второ ще изпълни едно от желанията на Саудитска Арабия като разклати властта на Алмалики и това срещу определено заплащане и естествено ред други причини. 
Следователно решението на проблема е в коалиране на Правовата държава (коалицията на Алмалики) и Иракската листа (коалицията на Аяд Алауи). Това би довело до ограничаване и евентуално прекратяване на тероризма с помощта на опита на Алауи, както и въвеждането в политиката на важен фактор, какъвто са сунитите, които са мнозинство в коалицията на Алауи. Това ще намали усещането им за неглижиране, защото ще са в центъра на събитията и основата на властта. Това в крайна сметка ще затвори пътя на всички онези, които се опитват да разделят Ирак поради явни или скрити причини. Безспорно е, че подобно коалиране ще намали напрежението в Ирак и ще допринесе за по-безопасен живот, тъй като една от причините за несигурност е липсата на важен компонент от иракския народ във властта. 
Затова най-доброто решение е премиерският пост да бъде даден на Алмалики, тъй като той има най-много гласове, а Алауи да заеме президентския пост, докато кюрдите да получат председателството на парламента, докато се появи очакваната им държава с помощта някои иракски партии и местни или външни агенти. "

текстът в скоби е пояснение и не е част от статията. 
  



Встъпителна

Този блог беше замислен като място, в което да се пише по теми, които иначе са неподходящи и неприемливи за други форуми. Много пъти исках да започна да пиша за някои неща, които вълнуват хората и информацията за които много пъти е изопачена в медиите. Далеч съм от мисълта, че тезата изнесена извън медиите ще бъде предадена абсолютно безпристрастно. Мога да гарантирам безпристрастност що се отнася до религиозни, етнически и исторически разделения, но не бих казала, че мога да изляза извън политическите си възгледи. Винаги признавам добре свършената работа дори на враговете си, винаги се фокусирам върхи грешките на тези, на които симпатизирам, но в общи линии съм склонна да разголвам много тези, които се пишат хуманни, а не са нищо повече от пореден начин за печелене на пари. 
Много често политиката е тема табу - било заради страх от изразяване на позиция, било от нежелание да се спори с хора, чиито знания в исторически и политически план са повърхностни, било от трудност да се представи достъпно една тежка материя като политическата... много са причините.
Този блог не претендира да е политически съвършен, нито толкова изчерпателен, но при все има претенциите да представи позицията на мнозинството иракчани и да представи политиката на Ирак по начин, който би помогнал да се разберат много неща за Ирак и за много други географски отдалечени от Ирак дъжави.