Крем карамел с крема сирене

1 чаша захар
250 грама крема сирене
4 яйца
1 и 1/2 чаша сухо мляко
1 и 1/2 чаша вода
1 ванилия


Отделете половината захар и сложете да се карамелизира в малка тенджерка. Другата половинаот захарта смесете със сиренето и разбийте с миксер. Добавете яйцата и продължете да разбивате, като добавите водата и ванилията, докато получите хомогенна смес. Изсипете сместа върху карамелизираната захар, покрийте с алуминиево фолио и тогава сложете капака на тенджерката. Сложете тази тенджерка на водна баня в по-голям съд за 45 минути на умерен огън. След това оставете да се охлади навън, после сложете в хладилника за около час. Обърнете в широк съд за сервиране. Добър апетит ! 

Питки със сирене

Ето и обещаната рецепта - снимките не са мои.


половин килограм сирене, ако случайно ползвате арабско сирене, накиснете го от предната вечер, като постоянно сменяте водата.
1 чаша нарязан на ситно магданоз (може и с няколко стръка джоджен, керевиз или кориандър, но малко се изостря вкусът)
4 чаши брашно
1/4 чаша олио
3 с.л. захар (по желание)
1 с.л. мая
1 чаша топла вода

Смесете захарта, натрошеното сирене, магданоза и брашното.

Разтворете маята в чашата с топла вода и малко от захарта. Сипете върху сместа и омесете меко тесто.

Оставете да втаса (горе-долу обемът се удвоява) и разделете на няколко еднакви топки.

Разточете върхи поръсена с брашно повърхност и сложете в намаслена тава за печене.

Печете, докато се зачервят отгоре и отдолу.

Домашна извара

В Ирак често в домовете се прави нещо средно между рикота сирене и извара. Ето как става:

5 литра краве мляко

1 чаша ябълков оцет (или бял оцет) 

сол на вкус

Слагате млякото да се кипне, а после намалявате силата на огъня. Добавяте оцета и солта и леко разбърквате, докато се пресече. 

Прехвърляме го в цедка и като се отцеди по-голямата част от водата, прехвърляме го в тензух. 

Ако обичате по-солено, може да си добавите сол. От 5 литра мляко се получават около 700 грама от това "сирене" 

Солен кейк

Покрай англичаните в Ирак е много разпространено сиренето чедър и подобни нему. Ето ви една рецепта за солен кейк с чедър (става и с други видове кашкавал).

2 чаши брашно
1/2 ч.л. сол
1 с.л. семе от челебитка (може и с ким или маково семе, но вкусовете стават различни)
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 чаша олио
1 и 1/2 чаша прясно мляко
1 с.л. захар
2 яйца
2 с.л. сухо мляко
около 250 грама настъргано сирене чедър
3 с.л. топено сирене

Включете фурната да се загрява. Смесете всички сухи съставки:

Разбийте прясното мляко с олиото и яйцата:

След това разбъркайте със сухите съставки и добавете настърганото сирене.

намаслете си формичката за печене и изсипете сместа.

Пече се около 45 минути и ако искате украсете с настърган кашкавал отгоре.

Стари снимки, ново време и западнали нрави...

Този човек заслужава да се започне с неговата снимка. Това е генерал Абдулкарим Касем. Това е снимка от неговото жилище, което е било под наем. Тази велика личност си отива, притежавайки единствено дрехите на гърба си. Това е човекът, отказал да уреди по-бързо пенсията на сестра си - вдовица с думите: "Когато всички вдовици вземат, ще вземеш и ти." Това е човекът, под чието управление Ирак започва своя възход ... възход кърваво прекъснат от партия баас - партията, която дойде според собствените им думи "на гърба на американските танкове" и "си отиде" пак така, само за да остане под друго име в иракската политика. Генерал Касем е държавният глава, който инициира и прилага в действие нов семеен кодекс, подобен на европейските, с който налага Ирак като нова светска държава в региона. Това е кодексът, забраняващ многоженството с изключение на случаите на строго прилагане на ислямския шериат (а случаите, при които ислямът разрешава повече от една съпруга са много по-малко, отколкото си мислите и са много стриктни). Генералът е човекът изкоренил всички феодални останки в иракското общество и навлякъл си с това гнева на мнозина. Това е държавният глава избрал за първи път жена министър в правителството си. И накрая това е човекът, след чието грозно убийство от баасистите, не оставиха дори и гроб, след като изкопаха тялото му и го захвърлиха в река Тигър. 

Това е снимката на едно средностатистическо поонова време иракско семейство ... или поне щеше да е такава, ако не беше интересната съдба на отрочето на тези хора. това са майката и евентуално бащата на субект, превърнал се в наемен убиец за специални политически поръчки на 16-годишна възраст. отрочето на това семейство се превръща в Антихриста на региона. Тези хора дават живот на едно същество, з акоето няма род и родина, няма нищо свято, няма нищо грешно, няма нищо, което би могло да излекува  грозотата на неговата същност. Това е снимката на родителите на саддам хюсеин. за тази публикация повече думи са излишни. 

Снимка от погребението на аятолах хомейни. Не това е интересното. Ограденото с кръг лице е на иракския премиер Нури Алмалики. Макар на фона на цялата мръсотия той все още да е най-добрият избор за Ирак време е и той и всички с подобна идеология да се замислят и да поработят малко. Интересното не е в религиозните му убеждения - това си е личен въпрос, интересното е, че все още хора като него не могат да приемат, че иранският модел на управление е пълен провал, но въпреки това се опитват да но го насадят.

                                                                                  
Факт, интересен само за иракчаните. Това са официални документи на иракското разузнаване, доказващи връзката на един от "новите" политици - Ахмед Чалаби. Същият е обвинен в крупни кражби, а иначе се води дисидент и онеправдан видите ли от стария режим - звучи ли ви познато ? 

Това са снимки на тачения от кюрдите Мустафа баразани - баща на Месуд Баразани, един от кюрдските лидери днес и глава на правителството на Иракски Кюрдистан. Интересното е, че това са снимки на Баразани баща в дома на Моше Даян, заедно с Леви Ашкод и други представители на израелското правителство през 1968г. От тук може да се започне една дълга тема, кой кого и защо защитава и подкрепя и чии седалищни части иракчаните толкова време браним, за да ни забиват не нож, ами цял меч в гърбовете. народите не са виновни за политиците си, докато не започнат сами да си ги избират ... 

Историята е интересна да се чете, да се живее и да се помни. 

Отдавна известна теза, синтезирана в малко думи или ... Когато щенията на народите, се превръщат в кауза на великите !

Преди известно време изпаднах в смешната ситуация да трябва да се защитя от обвинение в омраза към кюрдите. За човек, чието семейство се е сродило с кюрдите доста отдавна и е дало жертви в името на каузата за защита на правата им, подобно обвинение е най-малкото нелепо. Но не това е повода за настоящата публикация. Причината да напиша това е, че попаднах на една статия на д-р Нахида Алтимими, която описва накратко проблема на фона на защитата на собствените си политически възгледи. Реших да предоставя превод на част от статията тук, а желаещите да я прочетат на арабски могат да се възползват от този линк: 

http://www.akhbaar.org/wesima_articles/articles-20100703-92761.html

/преводът е максимално улеснен езиково/

"Вече не са тайна упоритите и убийствено настоятелни опити да се отдалечи Ал-Малики /последният премиер на Ирак/ от премиерския пост, макар че е политикът спечелил най-много гласове на последните избори. Въпреки съгласието или несъгласието ми с неговите възгледи и с това, което е направил за народа по време на управлението си, все пак тази настойчивост за неговото изместване ме кара да се усъмня в множество аспекти на това действие. 

Явно е присъствието на скрити лица, които да бунят масите, както бе бунтът срещу липсата на електричество, макр това да е право на хората. Все пак логично ли е една провинция като Басра, която е национално богатство за Ирак и петролен резерв, да страда от режим на тока ? Нормално ли е внушителният иракски бюджет да не успее да закупи огромни генератори на ток, които могат в рамките на часове да бъдат поставени да осигурят електричество на град, който може да се сравнява с държавите от Залива, а в момента е поставен в ситуация на бедност като Сомалия, която въпреки ограничените си възможности започва да строи училища и станции. Когато заговорим хора от различни общества, включително африкански, индийски, азиатски за липсата на електрическа енергия в нашата страна, забелязваме се, че те не вярват. Отговарят ни, че те не се сблъскват с подобен проблем в държавите си. За съжаление у нас корупцията е в огромни размери и аз не обвинявам Алмалики, а работещите с него и пряко свързаните с въпроса като Карим Уахид (подалият оставка министър на електроенергията). 

Съществуват хора, които съзнателно и старателно работят за разрушаване на иракската инфраструктура. Съществуват и онези, които само озлобяват народа вместо да му помогнат да намери решение. Тук са и хората, които са купени от външни сили или тласкани от чужди програми и интереси - местни или арабски. Всички тези хора полагат усилия да се отдалечи Алмалики от премиерския пост. 

В последно време доста се наложи и едно иранско-сирийско-френско предложение, което да лансира Адел Абдулмахди (настоящ вицепрезидент, обвинен в крупна банкова кражба - парите са открити в дома му, но имунитетът не е свален и той не е осъден, виден деец на Баас по времето на Саддам, който във Франция започва да твърди, че е марксист въпреки известните му връзки с тайните служби на саддам, в момента лобира за Иран повече от верен персиец). Това лобиране за Адел Абдулмахди като бъдещ премиер има за цел да се спечелят гласовете на кюрдските депутати, защото той е човекът, който не вижда никакъв проблем да се наруши целостта на Ирак, са се даде независимост на Кюрдската автономия, както и да и се предоставят иракски територии до Аламара (Южен Ирак). Последното е отдавнашна френска мечта - да се създаде държава на кюрдите, за да се създаде естествен буфер (разделител) между шиитите в Ирак, тези в Иран, а впоследствие между шиитите в Сирия и тези в Ливан и естествено Хизбула. В общи линии идеята е да се разделят шиитите в Ирак, Иран и Ливан, защото тяхната близост е нещо нежелано за някои местни сили като Израел, Саудитска Арабия и следователно и за западните сили и САЩ. Затова е добре този буфер да бъде кюрдска държава, която да не включва кюрдските шиити - фейли. Това е една от причините да не им се дава право на пребиваване в Кюрдската автономна област на Ирак. Досега те са изоставени в бежанските лагери като Азна и други и търсят помощ от турските и сирийските кюрди вместо то иракските кюрди, каквито са и те. Известно е, че Абдулмахди през периода на следване и пребиваване във Франция, попива много от възгледите на френската политика.

Интересно каква е ползата на Иран от подобно решение, което би засегнало вътрешната й политика и би дало възможност на едно от малцинствата (кюрдското) да придобие повече сила... (разделяй и владей).

В същото време ползата на Сирия е доста по-ясна. С един куршум няколко заека ! Първо така ще си реши проблема с кюрдите, като ги прехвърли на вече наличната кюрдска държава, второ ще изпълни едно от желанията на Саудитска Арабия като разклати властта на Алмалики и това срещу определено заплащане и естествено ред други причини. 

Следователно решението на проблема е в коалиране на Правовата държава (коалицията на Алмалики) и Иракската листа (коалицията на Аяд Алауи). Това би довело до ограничаване и евентуално прекратяване на тероризма с помощта на опита на Алауи, както и въвеждането в политиката на важен фактор, какъвто са сунитите, които са мнозинство в коалицията на Алауи. Това ще намали усещането им за неглижиране, защото ще са в центъра на събитията и основата на властта. Това в крайна сметка ще затвори пътя на всички онези, които се опитват да разделят Ирак поради явни или скрити причини. Безспорно е, че подобно коалиране ще намали напрежението в Ирак и ще допринесе за по-безопасен живот, тъй като една от причините за несигурност е липсата на важен компонент от иракския народ във властта. 

Затова най-доброто решение е премиерският пост да бъде даден на Алмалики, тъй като той има най-много гласове, а Алауи да заеме президентския пост, докато кюрдите да получат председателството на парламента, докато се появи очакваната им държава с помощта някои иракски партии и местни или външни агенти. "

текстът в скоби е пояснение и не е част от статията. 

  

Встъпителна

Този блог беше замислен като място, в което да се пише по теми, които иначе са неподходящи и неприемливи за други форуми. Много пъти исках да започна да пиша за някои неща, които вълнуват хората и информацията за които много пъти е изопачена в медиите. Далеч съм от мисълта, че тезата изнесена извън медиите ще бъде предадена абсолютно безпристрастно. Мога да гарантирам безпристрастност що се отнася до религиозни, етнически и исторически разделения, но не бих казала, че мога да изляза извън политическите си възгледи. Винаги признавам добре свършената работа дори на враговете си, винаги се фокусирам върхи грешките на тези, на които симпатизирам, но в общи линии съм склонна да разголвам много тези, които се пишат хуманни, а не са нищо повече от пореден начин за печелене на пари. 
Много често политиката е тема табу - било заради страх от изразяване на позиция, било от нежелание да се спори с хора, чиито знания в исторически и политически план са повърхностни, било от трудност да се представи достъпно една тежка материя като политическата... много са причините.
Този блог не претендира да е политически съвършен, нито толкова изчерпателен, но при все има претенциите да представи позицията на мнозинството иракчани и да представи политиката на Ирак по начин, който би помогнал да се разберат много неща за Ирак и за много други географски отдалечени от Ирак дъжави. 

Мааруф Алрусафи

част от поема

أنا بالحكومة والسياسة أعرف / أألام في تفنيدها وأعنف
سأقول فيها ما أقول ولم أخف / من أن يقال شاعر متطرف
علم ودستور ومجلس أمة / كل عن المعنى الصحيح محرف
أسماء ليس لنا سوى ألفاظها / أما معانيها فليست تعرف
من يقرأ الدستور يعلم أنه / وفقاً لصك الانتداب مصنف
من ينظر العلم المرفرف يلقه / في عز غير بني البلاد يرفرف
من يأت مجلسنا يصدق أنه / لمراد غير الناخبين مؤلف

Аз, що се отнася до политиката и правителството съм вещ.
Бихте ли ме обвинили или нападнали, ако ги разнищя ?
Ще кажа, каквото имам да казвам, без да ме е страх,
Че ще кажат за мен поет-екстремист.

Флаг, конституция и народно събрание,
Всички те са изкривени названия.
Неща, за които имаме само думите,
Докато значенията им са непознати.

Който прочете конституцията, ще разбере,
Че е нагоден към по договорът за протектората. *
Който погледне, веещият се флаг ще види,
Че се вее за славата на други, а не на собствения народ.
Който посети парламента ни ще види,
Че за желанията на друг, освен избирателите е избран.

*договорът за независимост от Османската империя, обявяващ Ирак за британски протекторат. 

обувките на Алтанбури

Казват, че Абу Касем ал Танбури бил богат и известен багдадски търговец, който освен всичко бил и страшно, ама много, ама супер, ама хипер СТИСНАТ. Имал си Алтанбури един стар чифт обувки, които всеки път кърпел я с парче кожа, я с парче плат... та то вече се не знаело какъв е вида на обувките, но за сметка на това били известни в цял Багдад. 

След като доста от приятелите му и търговците в Багдад започнали да му се подиграват за тези обувки, решил се накрая да ги хвърли на сметището. Метнал ги Алтанбури и си заминал у дома. По пътя видял един човек да продава много красиви стъкленици, харесали му, но били скъпи, а и нямало какво да слои в тях, затова си продължил по пътя. Малко по-надолу видял човек да продава качествен муск. Харесала му миризмата и си казал: "Това благоухание е точно за онези стъкленици."

Върнал се да купи стъклениците, после ги напълнил с муск и си заминал у дома. Сложил стъклениците на рафта и излезнал по свои си дела. През това време покрай сметището минал един човек, който разпознал на върха на сметището обувките на Абу Касем и си казал: "това ще да е някой от зевзеците, който му е изхвърлил обувките." Не му се вярвало абу касем сам да ги хвърли. Взел обувките и тръгнал да му ги връща. 

Стигнал до тях, но нямало никого. Видял леко открехнат прозорец и решил да метне обувките вътре. И... естествено обувките уцелили стъклениците на рафта, те паднали и се строшили, а скъпият муск се разлял. Върнал се абу касем и проклел обувките. Взел ги и ги метнал в реката. Там те се оплели в мрежите на един рибар, който решил да стори добро и да му ги върне. Преглътнал го алтанбури и сложил обувките на покрива да съхнат. 

Минала една котка и решила, че това е някаква храна. Взела обувките в уста, но виждайки я абу касем я подгонил, котката се изплашила, изпуснала обувките и те паднали върху една бременна жена, предизвиквайки аборт. Оплакал се съпругът й и абу касем алтанбури се принудил да плати кръвен данък за загубеното дете. 

Решил търговецът да хвърли обувките някъде, където никой да не ги намери и ги метнал в канализацията (по онова време това е била система от канали, свързани със септични ями, които се почиствали през определен период). Минали се ден-два и каналите прелели и навредили на хората. Дошли работници да почистят каналите и ямите и открили ....... обувките на абу касем алтанбури. всички ги познали и естествено се оплакали в съда - съдията го глобил, наредил да му отброят сто тояги и после го пуснал. 

Проклел за пореден път обувките си алтанбури и решил да излезе по нощите да закопае злощастното си притежание.
Взел си лопатата абу касем и отишъл да закопае обувките. Избрал си стената на една далечна къща и започнал да копае. Хората чули шум край зида си и решили, че крадец се опитва да направи дупка в зида, пратили да повикат стражата и те естествено хванали търговеца, чието оправдание, че закопавал обувките било толкова недостоверно, че му докарало още една присъда и още бой с тояга.

Тръгнал абукасем към градската баня, за да си стопли наложените с тояга кокали и на тръгване решил да зареже пред банята обувките, та да ги вземе някой. Случило се в този ден в банята да бъде и един от принцовете. На излизане от банята открил, че някой му е откраднал обувките. Изчакали да видят чии обувки ще останат последни и... всеизвестните обувки на алтанбури естествено... решили, че той е крадецът.

Изправили го в съда, но нищо не помогнало да се докаже, че е невинен, та си отнесъл и глобата и боя пак. Проклел за стотен път обувките и решил да ги закопае някъде далеч в пустинята. Тръгнал и пътувал доста време към пустинята. Избрал едно място и започнал да копае. Не щеш ли отвсякъде изскочили стражи го помъкнали към съда в Багдад. Оказало се, че там били открити двама души убити, а до тях заровено злато. Явно убиецът смятал да се върне за него, та и стражите затова чакали там.

След дълги разправии и много свидетели, алтанбури доказал своята невинност ... след края на процеса той погледнал почтително съдията и казал. "Господин съдия, чинно ви моля да изготвите документ, с който се отказвам от тези обувки и от всичко свързано с тях, защото те ми донесоха само загуби, беди и нещастия.

та затова при нас за нещо, от което не може да се отървеш, а пък ти носи лош късмет се казва: "като обувките на абу касем алтанбури." 

Ахмед Матар

جَسَّ الطبيبُ خافقي
وقالَ لي: هَلْ ها هُنا الأَلمْ؟
قلتُ له: نَعَمْ
فَشَقَّ بالمِشرَطِ جيبَ مِعْطفي
وأخْرجَ القَلَمْ!
هَزَّ الطبيبُ رأسَهُ.. وَمالَ وابتَسَمْ
وَقالَ لي: ليسَ سِوى قَلَمْ
فَقلتُ: لا يا سيّدي
هذا يَدٌ.. وَفمْ
رَصاصةٌ.. وَدَمْ
وَتُهمَةٌ سافِرَةٌ.. تَمشي بلا قَدَمْ

Напипа лекарят трептящото ми сърце и попита:
Тук ли е болката ?
Да ! казах аз
Разряза той със скалпела джоба на дрехата ми и извади писалката.
Поклати глава, наклони се и се усмихна:
Това не е нищо повече от писалка !
И казах му: Не господине!
Това е ръка ... и уста...
и куршум ... и кръв ...
и вечно бродещо обвинение, макар и без крака.

أمس اتصلت بالأمل
قلت له: هل ممكن
أن يخرج العطر لنا من الفسيخ والبصل؟
قال: أجل.
قلت: وهل يمكن أن تشعَل النار بالبلل؟
قال: أجل.
قلت: وهل من الحنظل يمكن تقطير العسل؟
قال: اجل ..
قلت: وهل يمكن وضع الأرض في جيب زحل؟
قال: نعم، بلى، أجل ....
فكل شيء محتمل.
قلت: إذن حكام العرب سيشعرون يوما بالخجل ؟
قال :ابصق على وجهي
إذا هذا حصل

Свързах се вчера с надеждата и попитах:
Дали е възможно благоуханието да се носи от чироза * и лука?
Каза: Да !
Дали може да се запали огън с мокро дърво ?
Каза: Да !
Дали може от горчивата краставица** да добиеш мед ?
Каза: Да !
А дали може Земята да се сложи сред пръстените на Сатурн ?
Каза: Да, може, възможно е !
Значи е възможно някой ден арабските лидери да почувстват срам !
Каза: Заплюй ме в лицето, ако това стане !

*използваната дума е "фасих", което е вид ферментирала, сушена риба, която е традиционно ястие в Египет на един от празниците.
**става въпрос не за обикновена краставица, която е станала горчива, а за colocynth, който е изключително горчив и в арабския език се използва като сравнение за върховна степен на горчивина. 

Рецепта за бахарат с улеснение

кимион - 8 с.л.
черен пипер - 6 с.л.
лют червен пипер - 3 с.л.
сладък червен пипер - 2 с.л.
бял пипер - 1 с.л.
джинджифил - 3 с.л.
индийско и мадраско къри по 3 с.л.
кардамон - 1 ч.л.
канела - на върха на чаената лъжичка
карамфил - на върха на чаената лъжичка
бахар - 1 с.л.
кориандър - 1 с.л.
куркума - 1/2 с.л.

Баклава и кори за баклава

Рецепта с готови кори за баница:

Намазвате тавичката, я която ще печете с масло. Започвате да редите корите една по една, като всяка една се намазва с разтопено масло. Като наредите долния пласт кори ги запичате леко само отгоре, без да ги нарязвате. После слагате плънката по избор (може и плънка от сладко сирене халуми) и редите втория пласт кори пак намазани всяка една отделно. Нарязвате и слагате да се пече отгоре и отдолу. Сиропа, го правите много гъст (не забравяте малко лимонен сок или лимонтозу,за да не се захароса), така че като изстине да е гъст като акациев мед, т.е. да не се разтича лесно. Баклавата трябва да е студена, а сиропът леко топъл, за да може да се разтече, иначе като е студен казах, че трябва да е гъст. Сиропирате я, като в това време загрявате пак фурната. След като залеете със сиропа, изключвате фурната и слагате баклавата пак. На тази топлина маслото се топи отново и корите поемат сиропа, без да стават на тесто. Изчаква се до другия ден или поне 8 часа - не слагате в хладилник първото денонощие.

Рецепта за кори:


1/2 чаша вода
2 яйца
1/5 чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка зехтин
2 1/3 чаша нишесте
Нишесте се добавя, докато получиш много меко и леко тесто - на пипане е като памук.
От нишестето, яйцата, водата, зехтина и солта замесвате меко тесто, което оставяте за половин час да престои на стайна температура.После го накъсвате на около 40 парченца, от които се разточват кори с големината на тавичката за печене.Намазвате първата кора с разтопено масло (около лъжица и половина - супена лъжица) и слагате втората кора, повтаряте докато сложите половината кори. Слагате плънката и повтаряте процедурата с втората половина кори. Пече се около час на умерена фурна и после процедурата със сиропа е същата.
Хубаво е на плънките да добавяте малко смлян кардамон, а ако някой обича може и розова вода или карамфил или канела, но класиката е кардамон. 

Сладки с фиде - специално за д-р Шалдъров

едната възможност е да си вземете бяло фиде от арабските магазини - това е едно фино фиде, навито като въженце, но става и с обикновено фиде.
С обикновено фиде:
Един пакет фино фиде на гнезда (не натрошено) - около 400-500 грама
краве масло - 100 грама
шам-фъстък или кашу или бадеми или орехи или смес от ядки (но не и обикновен фъстък) - 350 грама
захар за сиропа - 250 грама или 350 грама по-рядък мед или готов глюкозен сироп

Запичате фидето до порозовяване. След това го поставяте на котлона с маслото и 1 пръст вода, колкото да омекне. Леко развивате вече омекналите гнезда фиде върху домакинско фолио и оставяте малко да изстине и евентуално изцеди, ако сте прекалили с водата (не трябва да има вода). Приготвяте гъст сироп, като мед (не като стандартните сиропи за баклава и толумбички) или ползвате мед или глюкозен сироп. Смесвате меда (сиропа) с фидето и оформяте равномерен пласт върху домакинското фолио с дебелина 0.5 см. Поставяте ядките нарязани на размер по желание с малко от сиропа, за да се слепнат и 2-3 щипки смлян кардамон или 2 чаени лъжички розова вода (макар с кардамона да става много по-вкусно, някои обичат вкуса на розовата вода). Завивате на руло във фолиото и оставяте около 4 часа да се слепне хубаво (може и в хладилник). Ако ползвате готово фиде за "кнафе" първо оформяте рулцата, като фидето е смесено с масло, но не и със сиропа. После печете и накрая сиропирате. 

Еврейските сватби в Ирак

Еврейските сватбени ритуали, както всички останали са изпълнени с богат символизъм, заради важността на брака. Ритуалите, които се провеждат по време на традиционната еврейска сватба символизират важността на отношенията мъж-жена и задълженията им към брачния съюз. Евреите независимо от степента на религиозност (или поне такива са моите наблюдения) уважават юдейската си култура и това се отразява в традиционната еврейска церемония по встъпване в брак. Взимат се много мерки, за да бъде всичко успешно в деня на церемонията. При подготовката на сватбата се отдава голямо значения не само на времето и материалния аспект, но също така се фокусира върху духовните, морални и религиозни разпореждания.

Еврейските сватби се извършват на открито под "чупа/чупах" - своеобразна тента, изградена от един къс плат опънат над четири кола, символизиращ дома, който двойката ще изгради. Младоженецът (чатан) и булката (каллан) са краля и кралицата на деня.

Предсватбените приготовления започват едновременно на две места - в дома на булката и в дома на младоженеца, защото една седмица преди сватбата те не могат да се виждат. Преди сватбения ден младоженецът, булката и техните родители подписват един интересен документ, в който младоженецът се задължава да бъде предан и отдаден на съпругата си. Всички възли на церемониалната дреха на младоженеца са развързани - това символизира, че всички връзки са прекъснати с изключение на тази, която ще създаде с младоженката.

Преди сватбата и двамата постят, за да очистят душите си. Една от причините еврейските сватби да бъдат на открито е свързана с обещанието на Бог към Авраам, че поколението му ще бъде многобройно като звездите по небосклона. Под шатрата първи пристигат мъжете, които съпровождат младоженеца, а след това жените, водещи булката. Мъжът трябва да е първи там, за да приветства съпругата си в новия й дом.

По време на церемонията, булката и членовете на семейството обикалят около младоженеца седем пъти (колкото са дните, в които Бог създава света - 6+1). След като приключи с обикалянето, булката застава отдясно на младоженеца. Под шатрата се извършват три основни действия. Първо младоженецът дава пръстен на булката (трябва да е чист, без никакви орнаменти и да няма никакви дефекти). Пръстенът се поставя на показалеца на дясната ръка. Прочита се и се подписва кетуба (брачния договор). Този договор се поверява на булката, която единствена има достъп до него по време на брака. След това се извикват хора, които да прочетат седемте благословии за брака.

След благословиите младоженците изпиват втората си чаша с вино, която младоженецът счупва с десния си крак - символ на разрушаването на храма в Ерусалим. Накрая младоженците се отвеждат в уединена стая, за да прекъснат поста си. Това е символ на уединението, което трябва да им се гарантира в брака, на новата интимност, която съществува между тях и на правото им на неприкосновеност по отношение на брака.

А след това е.... ами веселата част - носенето на столове, танци, ядене, пиене и естествено традиционни сватбени песни като тези тук:



на иврит: http://www.youtube.com/watch?v=A_RVbsRIENc
http://www.youtube.com/watch?v=_pDgbQ-8V8U

на идиш: http://www.youtube.com/watch?v=IdDKN65dSQ0
и нещо много интересно (или поне за мен):  http://www.youtube.com/watch?v=1tLwuFFMIgg&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=4K2KHyYWwAA

http://www.youtube.com/watch?v=Vvr8AjT0aD0&feature=related