Ирак

"Познават ме и конят, и нощта, пустинята и мечът,
Познават ме и копието, и листът, и перото..."

Абу-ал-Тайеб ал Мутанабби

Добре дошли на всички !

За всички приятели, които ме подкрепят и чиято обич и интерес към моя любим Ирак ми дават надежда !

Търсене в този блог

сряда, 9 юни 2010 г.

Мааруф Алрусафи

част от поема



أنا بالحكومة والسياسة أعرف / أألام في تفنيدها وأعنف
سأقول فيها ما أقول ولم أخف / من أن يقال شاعر متطرف
علم ودستور ومجلس أمة / كل عن المعنى الصحيح محرف
أسماء ليس لنا سوى ألفاظها / أما معانيها فليست تعرف
من يقرأ الدستور يعلم أنه / وفقاً لصك الانتداب مصنف
من ينظر العلم المرفرف يلقه / في عز غير بني البلاد يرفرف
من يأت مجلسنا يصدق أنه / لمراد غير الناخبين مؤلف

Аз, що се отнася до политиката и правителството съм вещ.
Бихте ли ме обвинили или нападнали, ако ги разнищя ?
Ще кажа, каквото имам да казвам, без да ме е страх,
Че ще кажат за мен поет-екстремист.

Флаг, конституция и народно събрание,
Всички те са изкривени названия.
Неща, за които имаме само думите,
Докато значенията им са непознати.

Който прочете конституцията, ще разбере,
Че е нагоден към по договорът за протектората. *
Който погледне, веещият се флаг ще види,
Че се вее за славата на други, а не на собствения народ.
Който посети парламента ни ще види,
Че за желанията на друг, освен избирателите е избран.

*договорът за независимост от Османската империя, обявяващ Ирак за британски протекторат. 

обувките на Алтанбури

Казват, че Абу Касем ал Танбури бил богат и известен багдадски търговец, който освен всичко бил и страшно, ама много, ама супер, ама хипер СТИСНАТ. Имал си Алтанбури един стар чифт обувки, които всеки път кърпел я с парче кожа, я с парче плат... та то вече се не знаело какъв е вида на обувките, но за сметка на това били известни в цял Багдад. 

След като доста от приятелите му и търговците в Багдад започнали да му се подиграват за тези обувки, решил се накрая да ги хвърли на сметището. Метнал ги Алтанбури и си заминал у дома. По пътя видял един човек да продава много красиви стъкленици, харесали му, но били скъпи, а и нямало какво да слои в тях, затова си продължил по пътя. Малко по-надолу видял човек да продава качествен муск. Харесала му миризмата и си казал: "Това благоухание е точно за онези стъкленици."

Върнал се да купи стъклениците, после ги напълнил с муск и си заминал у дома. Сложил стъклениците на рафта и излезнал по свои си дела. През това време покрай сметището минал един човек, който разпознал на върха на сметището обувките на Абу Касем и си казал: "това ще да е някой от зевзеците, който му е изхвърлил обувките." Не му се вярвало абу касем сам да ги хвърли. Взел обувките и тръгнал да му ги връща. 

Стигнал до тях, но нямало никого. Видял леко открехнат прозорец и решил да метне обувките вътре. И... естествено обувките уцелили стъклениците на рафта, те паднали и се строшили, а скъпият муск се разлял. Върнал се абу касем и проклел обувките. Взел ги и ги метнал в реката. Там те се оплели в мрежите на един рибар, който решил да стори добро и да му ги върне. Преглътнал го алтанбури и сложил обувките на покрива да съхнат. 

Минала една котка и решила, че това е някаква храна. Взела обувките в уста, но виждайки я абу касем я подгонил, котката се изплашила, изпуснала обувките и те паднали върху една бременна жена, предизвиквайки аборт. Оплакал се съпругът й и абу касем алтанбури се принудил да плати кръвен данък за загубеното дете. 

Решил търговецът да хвърли обувките някъде, където никой да не ги намери и ги метнал в канализацията (по онова време това е била система от канали, свързани със септични ями, които се почиствали през определен период). Минали се ден-два и каналите прелели и навредили на хората. Дошли работници да почистят каналите и ямите и открили ....... обувките на абу касем алтанбури. всички ги познали и естествено се оплакали в съда - съдията го глобил, наредил да му отброят сто тояги и после го пуснал. 

Проклел за пореден път обувките си алтанбури и решил да излезе по нощите да закопае злощастното си притежание.
Взел си лопатата абу касем и отишъл да закопае обувките. Избрал си стената на една далечна къща и започнал да копае. Хората чули шум край зида си и решили, че крадец се опитва да направи дупка в зида, пратили да повикат стражата и те естествено хванали търговеца, чието оправдание, че закопавал обувките било толкова недостоверно, че му докарало още една присъда и още бой с тояга.

Тръгнал абукасем към градската баня, за да си стопли наложените с тояга кокали и на тръгване решил да зареже пред банята обувките, та да ги вземе някой. Случило се в този ден в банята да бъде и един от принцовете. На излизане от банята открил, че някой му е откраднал обувките. Изчакали да видят чии обувки ще останат последни и... всеизвестните обувки на алтанбури естествено... решили, че той е крадецът.

Изправили го в съда, но нищо не помогнало да се докаже, че е невинен, та си отнесъл и глобата и боя пак. Проклел за стотен път обувките и решил да ги закопае някъде далеч в пустинята. Тръгнал и пътувал доста време към пустинята. Избрал едно място и започнал да копае. Не щеш ли отвсякъде изскочили стражи го помъкнали към съда в Багдад. Оказало се, че там били открити двама души убити, а до тях заровено злато. Явно убиецът смятал да се върне за него, та и стражите затова чакали там.

След дълги разправии и много свидетели, алтанбури доказал своята невинност ... след края на процеса той погледнал почтително съдията и казал. "Господин съдия, чинно ви моля да изготвите документ, с който се отказвам от тези обувки и от всичко свързано с тях, защото те ми донесоха само загуби, беди и нещастия.

та затова при нас за нещо, от което не може да се отървеш, а пък ти носи лош късмет се казва: "като обувките на абу касем алтанбури." 

Ахмед Матар

جَسَّ الطبيبُ خافقي
وقالَ لي: هَلْ ها هُنا الأَلمْ؟
قلتُ له: نَعَمْ
فَشَقَّ بالمِشرَطِ جيبَ مِعْطفي
وأخْرجَ القَلَمْ!
هَزَّ الطبيبُ رأسَهُ.. وَمالَ وابتَسَمْ
وَقالَ لي: ليسَ سِوى قَلَمْ
فَقلتُ: لا يا سيّدي
هذا يَدٌ.. وَفمْ
رَصاصةٌ.. وَدَمْ
وَتُهمَةٌ سافِرَةٌ.. تَمشي بلا قَدَمْ

Напипа лекарят трептящото ми сърце и попита:
Тук ли е болката ?
Да ! казах аз
Разряза той със скалпела джоба на дрехата ми и извади писалката.
Поклати глава, наклони се и се усмихна:
Това не е нищо повече от писалка !
И казах му: Не господине!
Това е ръка ... и уста...
и куршум ... и кръв ...
и вечно бродещо обвинение, макар и без крака.


أمس اتصلت بالأمل
قلت له: هل ممكن
أن يخرج العطر لنا من الفسيخ والبصل؟
قال: أجل.
قلت: وهل يمكن أن تشعَل النار بالبلل؟
قال: أجل.
قلت: وهل من الحنظل يمكن تقطير العسل؟
قال: اجل ..
قلت: وهل يمكن وضع الأرض في جيب زحل؟
قال: نعم، بلى، أجل ....
فكل شيء محتمل.
قلت: إذن حكام العرب سيشعرون يوما بالخجل ؟
قال :ابصق على وجهي
إذا هذا حصل

Свързах се вчера с надеждата и попитах:
Дали е възможно благоуханието да се носи от чироза * и лука?
Каза: Да !
Дали може да се запали огън с мокро дърво ?
Каза: Да !
Дали може от горчивата краставица** да добиеш мед ?
Каза: Да !
А дали може Земята да се сложи сред пръстените на Сатурн ?
Каза: Да, може, възможно е !
Значи е възможно някой ден арабските лидери да почувстват срам !
Каза: Заплюй ме в лицето, ако това стане !

*използваната дума е "фасих", което е вид ферментирала, сушена риба, която е традиционно ястие в Египет на един от празниците.
**става въпрос не за обикновена краставица, която е станала горчива, а за colocynth, който е изключително горчив и в арабския език се използва като сравнение за върховна степен на горчивина.