Ирак

"Познават ме и конят, и нощта, пустинята и мечът,
Познават ме и копието, и листът, и перото..."

Абу-ал-Тайеб ал Мутанабби

Добре дошли на всички !

За всички приятели, които ме подкрепят и чиято обич и интерес към моя любим Ирак ми дават надежда !

Търсене в този блог

неделя, 4 юли 2010 г.

Отдавна известна теза, синтезирана в малко думи или ... Когато щенията на народите, се превръщат в кауза на великите !


Преди известно време изпаднах в смешната ситуация да трябва да се защитя от обвинение в омраза към кюрдите. За човек, чието семейство се е сродило с кюрдите доста отдавна и е дало жертви в името на каузата за защита на правата им, подобно обвинение е най-малкото нелепо. Но не това е повода за настоящата публикация. Причината да напиша това е, че попаднах на една статия на д-р Нахида Алтимими, която описва накратко проблема на фона на защитата на собствените си политически възгледи. Реших да предоставя превод на част от статията тук, а желаещите да я прочетат на арабски могат да се възползват от този линк: 

/преводът е максимално улеснен езиково/

"Вече не са тайна упоритите и убийствено настоятелни опити да се отдалечи Ал-Малики /последният премиер на Ирак/ от премиерския пост, макар че е политикът спечелил най-много гласове на последните избори. Въпреки съгласието или несъгласието ми с неговите възгледи и с това, което е направил за народа по време на управлението си, все пак тази настойчивост за неговото изместване ме кара да се усъмня в множество аспекти на това действие. 
Явно е присъствието на скрити лица, които да бунят масите, както бе бунтът срещу липсата на електричество, макр това да е право на хората. Все пак логично ли е една провинция като Басра, която е национално богатство за Ирак и петролен резерв, да страда от режим на тока ? Нормално ли е внушителният иракски бюджет да не успее да закупи огромни генератори на ток, които могат в рамките на часове да бъдат поставени да осигурят електричество на град, който може да се сравнява с държавите от Залива, а в момента е поставен в ситуация на бедност като Сомалия, която въпреки ограничените си възможности започва да строи училища и станции. Когато заговорим хора от различни общества, включително африкански, индийски, азиатски за липсата на електрическа енергия в нашата страна, забелязваме се, че те не вярват. Отговарят ни, че те не се сблъскват с подобен проблем в държавите си. За съжаление у нас корупцията е в огромни размери и аз не обвинявам Алмалики, а работещите с него и пряко свързаните с въпроса като Карим Уахид (подалият оставка министър на електроенергията). 
Съществуват хора, които съзнателно и старателно работят за разрушаване на иракската инфраструктура. Съществуват и онези, които само озлобяват народа вместо да му помогнат да намери решение. Тук са и хората, които са купени от външни сили или тласкани от чужди програми и интереси - местни или арабски. Всички тези хора полагат усилия да се отдалечи Алмалики от премиерския пост. 
В последно време доста се наложи и едно иранско-сирийско-френско предложение, което да лансира Адел Абдулмахди (настоящ вицепрезидент, обвинен в крупна банкова кражба - парите са открити в дома му, но имунитетът не е свален и той не е осъден, виден деец на Баас по времето на Саддам, който във Франция започва да твърди, че е марксист въпреки известните му връзки с тайните служби на саддам, в момента лобира за Иран повече от верен персиец). Това лобиране за Адел Абдулмахди като бъдещ премиер има за цел да се спечелят гласовете на кюрдските депутати, защото той е човекът, който не вижда никакъв проблем да се наруши целостта на Ирак, са се даде независимост на Кюрдската автономия, както и да и се предоставят иракски територии до Аламара (Южен Ирак). Последното е отдавнашна френска мечта - да се създаде държава на кюрдите, за да се създаде естествен буфер (разделител) между шиитите в Ирак, тези в Иран, а впоследствие между шиитите в Сирия и тези в Ливан и естествено Хизбула. В общи линии идеята е да се разделят шиитите в Ирак, Иран и Ливан, защото тяхната близост е нещо нежелано за някои местни сили като Израел, Саудитска Арабия и следователно и за западните сили и САЩ. Затова е добре този буфер да бъде кюрдска държава, която да не включва кюрдските шиити - фейли. Това е една от причините да не им се дава право на пребиваване в Кюрдската автономна област на Ирак. Досега те са изоставени в бежанските лагери като Азна и други и търсят помощ от турските и сирийските кюрди вместо то иракските кюрди, каквито са и те. Известно е, че Абдулмахди през периода на следване и пребиваване във Франция, попива много от възгледите на френската политика.
Интересно каква е ползата на Иран от подобно решение, което би засегнало вътрешната й политика и би дало възможност на едно от малцинствата (кюрдското) да придобие повече сила... (разделяй и владей).
В същото време ползата на Сирия е доста по-ясна. С един куршум няколко заека ! Първо така ще си реши проблема с кюрдите, като ги прехвърли на вече наличната кюрдска държава, второ ще изпълни едно от желанията на Саудитска Арабия като разклати властта на Алмалики и това срещу определено заплащане и естествено ред други причини. 
Следователно решението на проблема е в коалиране на Правовата държава (коалицията на Алмалики) и Иракската листа (коалицията на Аяд Алауи). Това би довело до ограничаване и евентуално прекратяване на тероризма с помощта на опита на Алауи, както и въвеждането в политиката на важен фактор, какъвто са сунитите, които са мнозинство в коалицията на Алауи. Това ще намали усещането им за неглижиране, защото ще са в центъра на събитията и основата на властта. Това в крайна сметка ще затвори пътя на всички онези, които се опитват да разделят Ирак поради явни или скрити причини. Безспорно е, че подобно коалиране ще намали напрежението в Ирак и ще допринесе за по-безопасен живот, тъй като една от причините за несигурност е липсата на важен компонент от иракския народ във властта. 
Затова най-доброто решение е премиерският пост да бъде даден на Алмалики, тъй като той има най-много гласове, а Алауи да заеме президентския пост, докато кюрдите да получат председателството на парламента, докато се появи очакваната им държава с помощта някои иракски партии и местни или външни агенти. "

текстът в скоби е пояснение и не е част от статията. 
  



2 коментара:

  1. Ей,пак ли тази Сирия бе,че и в коалиция със СА,малко започва да намирисва на фантастичен роман.

    ОтговорИзтриване
  2. "фантастичен роман" и то добре продаващ се още от периода 1920-1945г.- истински бестселър.

    ОтговорИзтриване