Ирак

"Познават ме и конят, и нощта, пустинята и мечът,
Познават ме и копието, и листът, и перото..."

Абу-ал-Тайеб ал Мутанабби

Добре дошли на всички !

За всички приятели, които ме подкрепят и чиято обич и интерес към моя любим Ирак ми дават надежда !

Търсене в този блог

понеделник, 28 декември 2009 г.

Традиционни ислямски сватби

Надявам се да мога да напиша за повечето етноси и религии в Ирак. Сега започвам с най-честите - ислямските сватби. От доста време насам у нас не се правят традиционните ислямски сватби, що се отнася до облеклото на булката и т.н. В исляма като цяло сватбите в никакъв случай не са така разточителни, както го налага днешното арабско общество... Известно е, че дъщерята на Пророка /сааас/ се е омъжила взимайки за зестра само една дреха, която постила на брачното си ложе. Сватбата в исляма се прави, за да се огласи сред хората изборът на двама души, който е провъзгласен пред Бог - затова има двама свидетели (представляват обществото).

За да не стане скучно, ще ви го разкажа с шеговит тон.

Първото нещо, което е прави (независимо дали бракът е уреден от родителите или двамата млади са си го уредили сами) е младежът да си каже честно пред техните, че е решил да се жени. Нарочват другата жертва - разбирайте булката и майката на бъдещия младоженец със сестрите му (е може и не всички, ако са много) отиват да я видят и да говорят с нейната майка.

Вдига се значи женската част от фамилията (клюкарника) и хайде на сгледа. Първо отиват жените, защото ако момичето е с хиджаб, те като жени биха могли да го огледат по-добре в "натурален вид". Ако евентуално имат общи познати със семейството на момичето, предварително деликатно подпитват дали е удобно да отидат (в случай, че вече са ги изпреварили или пък момичето учи и не иска да се жени или друга причина).

Отиват значи агитката и момичето, ако иска да се жени, обикновено се конти и наглася, за да впечатли бъдещата свеки и останалите. Сядат си те на раздумка, девойчето скромно им поднася кафе, чай, сладки, соленки и себе си - тоест влиза, излиза, черпи, черви се - абе изобщо прави се на скромна, тиха и почтителна и работлива, та пушек да се вдигне. Уговарят се майката на момичето да говори с мъжа си (не че винаги има нужда, ама традиция) и ако са съгласни, да минат с момчето другия път.

Майката уговаря бащата, той тежко тежко се съгласява и се уговаря ден, пък те д погледнат кандидат зетя. Момчето пристига с родителите си да иска ръката на момичето (ако баща й не е жив тогава я иска от най-големия й брат, а ако няма такъв от чичовците й). Пристигат в дома на момичето и се започва кръстосания разпит - какво работиш, къде смятате да живеете, какво мислиш по този въпрос, та по онзи въпрос, та пушиш ли, та пиеш ли, та молиш ли се, та деца искаш ли, та колко братя и сестри имаш и т.н. до премаляване.

Накрая таткото на момичето казва: "Ами ще видим нашето момиче дали е съгласно, ако тя иска ще се съгласим." - това е израз на едно от основните правила в исляма (масово погазвано в арабските страни) никога да не се принуждава нито мъж, нито жена да сключат брак, който те не желаят. След няколко дни получават утвърдителен отговор и тръгва т.нар. "машая" - пешаците - това са най-изявените мъже от семейството на момчето с подаръци отиват да се видят с най-изявените мъже от другата рода (голямо значение имат семействата да не ви казвам до кое коляно) и да уговорят условията на брака (предварителната плата "мукаддам" и по-късната "муаххар" - втората плата се плаща обикновено при развод, но според исляма жената има право на нея веднага след като се омъжи: да уточня, тези пари се взимат от момичето не от бащата /с някои изключения в днешните арабски страни, но това е извращение и неспазване на религиозните норми/, така че не става дума за продажба на момичето.

Като се уговорят за тези неща се уговаря датата на годежа. Годежът се прави  в тесен семеен кръг - родители, братя, сестри, лели, чичовци, вуйчовци и братовчеди на двамата кандидат младоженци. Обикновено се прави в наета зала или ресторант или ако има възможност в дома на момичето. Носят се брачните халки - златна за момичето и сребърна, по-рядко платинена за момчето (мъжете в исляма не е редно да носят злато). Освен това младежът носи и друг златен подарък на изгората си и официална дреха - останалите от родата се отсрамват, кой колкото може - но не с големи подаръци. И така - музика, сладки и танци !!!

И започва годежният период. В този период младите се опознават повече, ако този брак е уреден. Опознават се младоженката със семейството на любимия си. По това време се купуват дрехите за "лайлат ал хенна" (нощта на къната) за новия живот като булка, за новото жилище, дрехи, обувки, бижута, гримове, парфюми и абсолютно всичко, което може да ви дойде наум - всички разходи се падат на мъжката страна.

Следва "нишан" - празненство, при което булката сменя 7 рокли (в днешно време се носят 3 до 5 в зависимост от финансовото състояние на младоженеца). На този празник се подаряват златните бижута на младото момиче - тя вече ще бъде омъжена жена и е редно да слага бижута (по принцип неомъжените жени трябва да са семпли в бижутата си). В днешно време всички се съобразяват с финансиите на младоженеца, но в кюрдските региони е страшно - там се прави и златен колан на булката и златото може да достигне 3-5 килограма. Злато се подарява и от женска и от мъжка страна. Нишан всъщност означава белег или цел - така младежът със бижутата бележи момичето, че е негово. На това празненство се сключва бракът официално по документи. След подписването младежите раздават специални сладки и свещи в малки купички на приятели и съседи, за да известят щастливото събитие.

Вечерта преди сватбата е вечерта, в която се слага къната, който може рисува, който не може само плеска.  Laughing Това парти е също в тесен семеен кръг. На това празненство жените се отделят от мъжете, за да изрисуват булката. През тази вечер майката дава акъл за първата брачна нощ, а омъжените приятелки споделят опит хихикайки гадно  Mr. Green .  Мъжете завъртат отвънка едно голямо хубаво хоро с хубаво тропане, че утре младежът, най-сетне ще се ощастливи с красива булка.

И на другия ден най-накрая е сватбата: бяла рокля, торта, танци, музика (жива), обяд... обаче най-интересни са музиките от дома на младоженеца, до дома на младоженката - то танцуване, то викане, то ръсене с цветя, то целуване - ум да ти зайде. После взимат булката е па там родата на младоженеца се спуква от танцуване - снаха си взимат, ей - голяма работа. В някои по-религиозни семейства братята и бащата на младоженката никога не танцуват - срамна работа да се радваш, че жениш сестра/дъщеря (криво са си разбрали религията). Забравих да ви кажа, че при сключването на брака освен, че питат двамата дали е женят насила или не и карат свидетелите да потвърдят чутото, се сключва договор между бащата (или настойника) и младоженеца - един вид, че му дава девойчето за жена, за да я уважава и да й бъде предан и тя на него и такива неща.

След като свърши партито, а най-често доста преди края, младоженците се изнасят, а гостите остават да празнуват - на тях онези двамата не им трябват я.

Няма коментари:

Публикуване на коментар