Казват, че Абу Касем ал Танбури бил богат и известен багдадски търговец, който освен всичко бил и страшно, ама много, ама супер, ама хипер СТИСНАТ. Имал си Алтанбури един стар чифт обувки, които всеки път кърпел я с парче кожа, я с парче плат... та то вече се не знаело какъв е вида на обувките, но за сметка на това били известни в цял Багдад.
След като доста от приятелите му и търговците в Багдад започнали да му се подиграват за тези обувки, решил се накрая да ги хвърли на сметището. Метнал ги Алтанбури и си заминал у дома. По пътя видял един човек да продава много красиви стъкленици, харесали му, но били скъпи, а и нямало какво да слои в тях, затова си продължил по пътя. Малко по-надолу видял човек да продава качествен муск. Харесала му миризмата и си казал: "Това благоухание е точно за онези стъкленици."
Върнал се да купи стъклениците, после ги напълнил с муск и си заминал у дома. Сложил стъклениците на рафта и излезнал по свои си дела. През това време покрай сметището минал един човек, който разпознал на върха на сметището обувките на Абу Касем и си казал: "това ще да е някой от зевзеците, който му е изхвърлил обувките." Не му се вярвало абу касем сам да ги хвърли. Взел обувките и тръгнал да му ги връща.
Стигнал до тях, но нямало никого. Видял леко открехнат прозорец и решил да метне обувките вътре. И... естествено обувките уцелили стъклениците на рафта, те паднали и се строшили, а скъпият муск се разлял. Върнал се абу касем и проклел обувките. Взел ги и ги метнал в реката. Там те се оплели в мрежите на един рибар, който решил да стори добро и да му ги върне. Преглътнал го алтанбури и сложил обувките на покрива да съхнат.
Минала една котка и решила, че това е някаква храна. Взела обувките в уста, но виждайки я абу касем я подгонил, котката се изплашила, изпуснала обувките и те паднали върху една бременна жена, предизвиквайки аборт. Оплакал се съпругът й и абу касем алтанбури се принудил да плати кръвен данък за загубеното дете.
Решил търговецът да хвърли обувките някъде, където никой да не ги намери и ги метнал в канализацията (по онова време това е била система от канали, свързани със септични ями, които се почиствали през определен период). Минали се ден-два и каналите прелели и навредили на хората. Дошли работници да почистят каналите и ямите и открили ....... обувките на абу касем алтанбури. всички ги познали и естествено се оплакали в съда - съдията го глобил, наредил да му отброят сто тояги и после го пуснал.
Проклел за пореден път обувките си алтанбури и решил да излезе по нощите да закопае злощастното си притежание.
Взел си лопатата абу касем и отишъл да закопае обувките. Избрал си стената на една далечна къща и започнал да копае. Хората чули шум край зида си и решили, че крадец се опитва да направи дупка в зида, пратили да повикат стражата и те естествено хванали търговеца, чието оправдание, че закопавал обувките било толкова недостоверно, че му докарало още една присъда и още бой с тояга.
Тръгнал абукасем към градската баня, за да си стопли наложените с тояга кокали и на тръгване решил да зареже пред банята обувките, та да ги вземе някой. Случило се в този ден в банята да бъде и един от принцовете. На излизане от банята открил, че някой му е откраднал обувките. Изчакали да видят чии обувки ще останат последни и... всеизвестните обувки на алтанбури естествено... решили, че той е крадецът.
Изправили го в съда, но нищо не помогнало да се докаже, че е невинен, та си отнесъл и глобата и боя пак. Проклел за стотен път обувките и решил да ги закопае някъде далеч в пустинята. Тръгнал и пътувал доста време към пустинята. Избрал едно място и започнал да копае. Не щеш ли отвсякъде изскочили стражи го помъкнали към съда в Багдад. Оказало се, че там били открити двама души убити, а до тях заровено злато. Явно убиецът смятал да се върне за него, та и стражите затова чакали там.
След дълги разправии и много свидетели, алтанбури доказал своята невинност ... след края на процеса той погледнал почтително съдията и казал. "Господин съдия, чинно ви моля да изготвите документ, с който се отказвам от тези обувки и от всичко свързано с тях, защото те ми донесоха само загуби, беди и нещастия.
та затова при нас за нещо, от което не може да се отървеш, а пък ти носи лош късмет се казва: "като обувките на абу касем алтанбури."
Няма коментари:
Публикуване на коментар