Еврейските сватбени ритуали, както всички останали са изпълнени с богат символизъм, заради важността на брака. Ритуалите, които се провеждат по време на традиционната еврейска сватба символизират важността на отношенията мъж-жена и задълженията им към брачния съюз. Евреите независимо от степента на религиозност (или поне такива са моите наблюдения) уважават юдейската си култура и това се отразява в традиционната еврейска церемония по встъпване в брак. Взимат се много мерки, за да бъде всичко успешно в деня на церемонията. При подготовката на сватбата се отдава голямо значения не само на времето и материалния аспект, но също така се фокусира върху духовните, морални и религиозни разпореждания.
Еврейските сватби се извършват на открито под "чупа/чупах" - своеобразна тента, изградена от един къс плат опънат над четири кола, символизиращ дома, който двойката ще изгради. Младоженецът (чатан) и булката (каллан) са краля и кралицата на деня.
Предсватбените приготовления започват едновременно на две места - в дома на булката и в дома на младоженеца, защото една седмица преди сватбата те не могат да се виждат. Преди сватбения ден младоженецът, булката и техните родители подписват един интересен документ, в който младоженецът се задължава да бъде предан и отдаден на съпругата си. Всички възли на церемониалната дреха на младоженеца са развързани - това символизира, че всички връзки са прекъснати с изключение на тази, която ще създаде с младоженката.
Преди сватбата и двамата постят, за да очистят душите си. Една от причините еврейските сватби да бъдат на открито е свързана с обещанието на Бог към Авраам, че поколението му ще бъде многобройно като звездите по небосклона. Под шатрата първи пристигат мъжете, които съпровождат младоженеца, а след това жените, водещи булката. Мъжът трябва да е първи там, за да приветства съпругата си в новия й дом.
По време на церемонията, булката и членовете на семейството обикалят около младоженеца седем пъти (колкото са дните, в които Бог създава света - 6+1). След като приключи с обикалянето, булката застава отдясно на младоженеца. Под шатрата се извършват три основни действия. Първо младоженецът дава пръстен на булката (трябва да е чист, без никакви орнаменти и да няма никакви дефекти). Пръстенът се поставя на показалеца на дясната ръка. Прочита се и се подписва кетуба (брачния договор). Този договор се поверява на булката, която единствена има достъп до него по време на брака. След това се извикват хора, които да прочетат седемте благословии за брака.
След благословиите младоженците изпиват втората си чаша с вино, която младоженецът счупва с десния си крак - символ на разрушаването на храма в Ерусалим. Накрая младоженците се отвеждат в уединена стая, за да прекъснат поста си. Това е символ на уединението, което трябва да им се гарантира в брака, на новата интимност, която съществува между тях и на правото им на неприкосновеност по отношение на брака.
А след това е.... ами веселата част - носенето на столове, танци, ядене, пиене и естествено традиционни сватбени песни като тези тук:
на иврит: http://www.youtube.com/watch?v=A_RVbsRIENc
http://www.youtube.com/watch?v=_pDgbQ-8V8U
на идиш: http://www.youtube.com/watch?v=IdDKN65dSQ0
и нещо много интересно (или поне за мен): http://www.youtube.com/watch?v=1tLwuFFMIgg&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=4K2KHyYWwAA
http://www.youtube.com/watch?v=Vvr8AjT0aD0&feature=related
петък, 1 януари 2010 г.
понеделник, 28 декември 2009 г.
Традиционни ислямски сватби
Надявам се да мога да напиша за повечето етноси и религии в Ирак. Сега започвам с най-честите - ислямските сватби. От доста време насам у нас не се правят традиционните ислямски сватби, що се отнася до облеклото на булката и т.н. В исляма като цяло сватбите в никакъв случай не са така разточителни, както го налага днешното арабско общество... Известно е, че дъщерята на Пророка /сааас/ се е омъжила взимайки за зестра само една дреха, която постила на брачното си ложе. Сватбата в исляма се прави, за да се огласи сред хората изборът на двама души, който е провъзгласен пред Бог - затова има двама свидетели (представляват обществото).
За да не стане скучно, ще ви го разкажа с шеговит тон.
Първото нещо, което е прави (независимо дали бракът е уреден от родителите или двамата млади са си го уредили сами) е младежът да си каже честно пред техните, че е решил да се жени. Нарочват другата жертва - разбирайте булката и майката на бъдещия младоженец със сестрите му (е може и не всички, ако са много) отиват да я видят и да говорят с нейната майка.
Вдига се значи женската част от фамилията (клюкарника) и хайде на сгледа. Първо отиват жените, защото ако момичето е с хиджаб, те като жени биха могли да го огледат по-добре в "натурален вид". Ако евентуално имат общи познати със семейството на момичето, предварително деликатно подпитват дали е удобно да отидат (в случай, че вече са ги изпреварили или пък момичето учи и не иска да се жени или друга причина).
Отиват значи агитката и момичето, ако иска да се жени, обикновено се конти и наглася, за да впечатли бъдещата свеки и останалите. Сядат си те на раздумка, девойчето скромно им поднася кафе, чай, сладки, соленки и себе си - тоест влиза, излиза, черпи, черви се - абе изобщо прави се на скромна, тиха и почтителна и работлива, та пушек да се вдигне. Уговарят се майката на момичето да говори с мъжа си (не че винаги има нужда, ама традиция) и ако са съгласни, да минат с момчето другия път.
Майката уговаря бащата, той тежко тежко се съгласява и се уговаря ден, пък те д погледнат кандидат зетя. Момчето пристига с родителите си да иска ръката на момичето (ако баща й не е жив тогава я иска от най-големия й брат, а ако няма такъв от чичовците й). Пристигат в дома на момичето и се започва кръстосания разпит - какво работиш, къде смятате да живеете, какво мислиш по този въпрос, та по онзи въпрос, та пушиш ли, та пиеш ли, та молиш ли се, та деца искаш ли, та колко братя и сестри имаш и т.н. до премаляване.
Накрая таткото на момичето казва: "Ами ще видим нашето момиче дали е съгласно, ако тя иска ще се съгласим." - това е израз на едно от основните правила в исляма (масово погазвано в арабските страни) никога да не се принуждава нито мъж, нито жена да сключат брак, който те не желаят. След няколко дни получават утвърдителен отговор и тръгва т.нар. "машая" - пешаците - това са най-изявените мъже от семейството на момчето с подаръци отиват да се видят с най-изявените мъже от другата рода (голямо значение имат семействата да не ви казвам до кое коляно) и да уговорят условията на брака (предварителната плата "мукаддам" и по-късната "муаххар" - втората плата се плаща обикновено при развод, но според исляма жената има право на нея веднага след като се омъжи: да уточня, тези пари се взимат от момичето не от бащата /с някои изключения в днешните арабски страни, но това е извращение и неспазване на религиозните норми/, така че не става дума за продажба на момичето.
Като се уговорят за тези неща се уговаря датата на годежа. Годежът се прави в тесен семеен кръг - родители, братя, сестри, лели, чичовци, вуйчовци и братовчеди на двамата кандидат младоженци. Обикновено се прави в наета зала или ресторант или ако има възможност в дома на момичето. Носят се брачните халки - златна за момичето и сребърна, по-рядко платинена за момчето (мъжете в исляма не е редно да носят злато). Освен това младежът носи и друг златен подарък на изгората си и официална дреха - останалите от родата се отсрамват, кой колкото може - но не с големи подаръци. И така - музика, сладки и танци !!!
И започва годежният период. В този период младите се опознават повече, ако този брак е уреден. Опознават се младоженката със семейството на любимия си. По това време се купуват дрехите за "лайлат ал хенна" (нощта на къната) за новия живот като булка, за новото жилище, дрехи, обувки, бижута, гримове, парфюми и абсолютно всичко, което може да ви дойде наум - всички разходи се падат на мъжката страна.
Следва "нишан" - празненство, при което булката сменя 7 рокли (в днешно време се носят 3 до 5 в зависимост от финансовото състояние на младоженеца). На този празник се подаряват златните бижута на младото момиче - тя вече ще бъде омъжена жена и е редно да слага бижута (по принцип неомъжените жени трябва да са семпли в бижутата си). В днешно време всички се съобразяват с финансиите на младоженеца, но в кюрдските региони е страшно - там се прави и златен колан на булката и златото може да достигне 3-5 килограма. Злато се подарява и от женска и от мъжка страна. Нишан всъщност означава белег или цел - така младежът със бижутата бележи момичето, че е негово. На това празненство се сключва бракът официално по документи. След подписването младежите раздават специални сладки и свещи в малки купички на приятели и съседи, за да известят щастливото събитие.
Вечерта преди сватбата е вечерта, в която се слага къната, който може рисува, който не може само плеска.
Това парти е също в тесен семеен кръг. На това празненство жените се отделят от мъжете, за да изрисуват булката. През тази вечер майката дава акъл за първата брачна нощ, а омъжените приятелки споделят опит хихикайки гадно 
. Мъжете завъртат отвънка едно голямо хубаво хоро с хубаво тропане, че утре младежът, най-сетне ще се ощастливи с красива булка.
И на другия ден най-накрая е сватбата: бяла рокля, торта, танци, музика (жива), обяд... обаче най-интересни са музиките от дома на младоженеца, до дома на младоженката - то танцуване, то викане, то ръсене с цветя, то целуване - ум да ти зайде. После взимат булката е па там родата на младоженеца се спуква от танцуване - снаха си взимат, ей - голяма работа. В някои по-религиозни семейства братята и бащата на младоженката никога не танцуват - срамна работа да се радваш, че жениш сестра/дъщеря (криво са си разбрали религията). Забравих да ви кажа, че при сключването на брака освен, че питат двамата дали е женят насила или не и карат свидетелите да потвърдят чутото, се сключва договор между бащата (или настойника) и младоженеца - един вид, че му дава девойчето за жена, за да я уважава и да й бъде предан и тя на него и такива неща.
След като свърши партито, а най-често доста преди края, младоженците се изнасят, а гостите остават да празнуват - на тях онези двамата не им трябват я.
За да не стане скучно, ще ви го разкажа с шеговит тон.
Първото нещо, което е прави (независимо дали бракът е уреден от родителите или двамата млади са си го уредили сами) е младежът да си каже честно пред техните, че е решил да се жени. Нарочват другата жертва - разбирайте булката и майката на бъдещия младоженец със сестрите му (е може и не всички, ако са много) отиват да я видят и да говорят с нейната майка.
Вдига се значи женската част от фамилията (клюкарника) и хайде на сгледа. Първо отиват жените, защото ако момичето е с хиджаб, те като жени биха могли да го огледат по-добре в "натурален вид". Ако евентуално имат общи познати със семейството на момичето, предварително деликатно подпитват дали е удобно да отидат (в случай, че вече са ги изпреварили или пък момичето учи и не иска да се жени или друга причина).
Отиват значи агитката и момичето, ако иска да се жени, обикновено се конти и наглася, за да впечатли бъдещата свеки и останалите. Сядат си те на раздумка, девойчето скромно им поднася кафе, чай, сладки, соленки и себе си - тоест влиза, излиза, черпи, черви се - абе изобщо прави се на скромна, тиха и почтителна и работлива, та пушек да се вдигне. Уговарят се майката на момичето да говори с мъжа си (не че винаги има нужда, ама традиция) и ако са съгласни, да минат с момчето другия път.
Майката уговаря бащата, той тежко тежко се съгласява и се уговаря ден, пък те д погледнат кандидат зетя. Момчето пристига с родителите си да иска ръката на момичето (ако баща й не е жив тогава я иска от най-големия й брат, а ако няма такъв от чичовците й). Пристигат в дома на момичето и се започва кръстосания разпит - какво работиш, къде смятате да живеете, какво мислиш по този въпрос, та по онзи въпрос, та пушиш ли, та пиеш ли, та молиш ли се, та деца искаш ли, та колко братя и сестри имаш и т.н. до премаляване.
Накрая таткото на момичето казва: "Ами ще видим нашето момиче дали е съгласно, ако тя иска ще се съгласим." - това е израз на едно от основните правила в исляма (масово погазвано в арабските страни) никога да не се принуждава нито мъж, нито жена да сключат брак, който те не желаят. След няколко дни получават утвърдителен отговор и тръгва т.нар. "машая" - пешаците - това са най-изявените мъже от семейството на момчето с подаръци отиват да се видят с най-изявените мъже от другата рода (голямо значение имат семействата да не ви казвам до кое коляно) и да уговорят условията на брака (предварителната плата "мукаддам" и по-късната "муаххар" - втората плата се плаща обикновено при развод, но според исляма жената има право на нея веднага след като се омъжи: да уточня, тези пари се взимат от момичето не от бащата /с някои изключения в днешните арабски страни, но това е извращение и неспазване на религиозните норми/, така че не става дума за продажба на момичето.
Като се уговорят за тези неща се уговаря датата на годежа. Годежът се прави в тесен семеен кръг - родители, братя, сестри, лели, чичовци, вуйчовци и братовчеди на двамата кандидат младоженци. Обикновено се прави в наета зала или ресторант или ако има възможност в дома на момичето. Носят се брачните халки - златна за момичето и сребърна, по-рядко платинена за момчето (мъжете в исляма не е редно да носят злато). Освен това младежът носи и друг златен подарък на изгората си и официална дреха - останалите от родата се отсрамват, кой колкото може - но не с големи подаръци. И така - музика, сладки и танци !!!
И започва годежният период. В този период младите се опознават повече, ако този брак е уреден. Опознават се младоженката със семейството на любимия си. По това време се купуват дрехите за "лайлат ал хенна" (нощта на къната) за новия живот като булка, за новото жилище, дрехи, обувки, бижута, гримове, парфюми и абсолютно всичко, което може да ви дойде наум - всички разходи се падат на мъжката страна.
Следва "нишан" - празненство, при което булката сменя 7 рокли (в днешно време се носят 3 до 5 в зависимост от финансовото състояние на младоженеца). На този празник се подаряват златните бижута на младото момиче - тя вече ще бъде омъжена жена и е редно да слага бижута (по принцип неомъжените жени трябва да са семпли в бижутата си). В днешно време всички се съобразяват с финансиите на младоженеца, но в кюрдските региони е страшно - там се прави и златен колан на булката и златото може да достигне 3-5 килограма. Злато се подарява и от женска и от мъжка страна. Нишан всъщност означава белег или цел - така младежът със бижутата бележи момичето, че е негово. На това празненство се сключва бракът официално по документи. След подписването младежите раздават специални сладки и свещи в малки купички на приятели и съседи, за да известят щастливото събитие.
Вечерта преди сватбата е вечерта, в която се слага къната, който може рисува, който не може само плеска.
Това парти е също в тесен семеен кръг. На това празненство жените се отделят от мъжете, за да изрисуват булката. През тази вечер майката дава акъл за първата брачна нощ, а омъжените приятелки споделят опит хихикайки гадно . Мъжете завъртат отвънка едно голямо хубаво хоро с хубаво тропане, че утре младежът, най-сетне ще се ощастливи с красива булка.И на другия ден най-накрая е сватбата: бяла рокля, торта, танци, музика (жива), обяд... обаче най-интересни са музиките от дома на младоженеца, до дома на младоженката - то танцуване, то викане, то ръсене с цветя, то целуване - ум да ти зайде. После взимат булката е па там родата на младоженеца се спуква от танцуване - снаха си взимат, ей - голяма работа. В някои по-религиозни семейства братята и бащата на младоженката никога не танцуват - срамна работа да се радваш, че жениш сестра/дъщеря (криво са си разбрали религията). Забравих да ви кажа, че при сключването на брака освен, че питат двамата дали е женят насила или не и карат свидетелите да потвърдят чутото, се сключва договор между бащата (или настойника) и младоженеца - един вид, че му дава девойчето за жена, за да я уважава и да й бъде предан и тя на него и такива неща.
След като свърши партито, а най-често доста преди края, младоженците се изнасят, а гостите остават да празнуват - на тях онези двамата не им трябват я.
Асирийските сватби
Асирийските ритуали са смес от много видове обреди, които малко по малко са създали облика на днешните сватби. Традиционно асирийската сватба продължава една седмица, макар днес все по-често да се празнува само за 2-3 дни. Ще се постарая да опиша някои от най-старите ритуали в сватбите на асирийците в Ирак.
Ритуалът с одеялото
Седмица преди сватбата, жените от квартала и жените от цялото семейство отиват в дома на булката, за да й изработят едно голямо одеяло за медения месец. Всяка една от тях трябва задължително да ушие поне една част от одеялото. Всички шият с една игла, която минава от ръка на ръка, за да е сигурно, че всички са участвали. След изработването младите жени танцуват около него, а по-възрастните тропват едно хоро и пеят. По време на това празненство се сервират много сладки (аз дали съм дала рецепти за асирийски сладки, ако някой помни да ми подскаже). колкото и да ви е странно - ритуалът все още се спазва.
"хиапта или зиапта д-хитна" - къпането на младоженеца
Преди сватбата малко момче се изкъпва от майка си и лелите си, а след това младоженецът взима баня, като мъжете от квартала и от родата се изреждат да го изтъркат от глава до пети, да го подстрижат и избръснат - това се прави, за да се очисти от злото.
"мпулатад чало" - отвеждането
Булката и семейството и пеят сватбени песни (лиляне) и чакат младоженеца. Когато той идва, неговото семейство започва да прави оферти (парични), за да им позволят да вземат булката (и тук има подобен обичай, за да отворят вратата). След това тръгват към църквата.
"бураха" - бракът
Бракът се сключва след 4-часова церемония, по време на която на гърба на младоженеца са поставени два кръста от тръни или в днешно време и от игли или карфици. по време на церемонията някой убожда скришом младоженеца, за да изгони злите сили от него, а друг вдига шум, чрез рязко отваряне и затваряне на голяма ножица, за да пропъди нечистите духове.
"хенна" - къна
сместа се приготвя деня преди сватбата, но се ползва преди първата брачна нощ. преди да се оттеглят младоженците им къносват кутретата и ги връзват с панделка заедно.
Ритуалът с одеялото
Седмица преди сватбата, жените от квартала и жените от цялото семейство отиват в дома на булката, за да й изработят едно голямо одеяло за медения месец. Всяка една от тях трябва задължително да ушие поне една част от одеялото. Всички шият с една игла, която минава от ръка на ръка, за да е сигурно, че всички са участвали. След изработването младите жени танцуват около него, а по-възрастните тропват едно хоро и пеят. По време на това празненство се сервират много сладки (аз дали съм дала рецепти за асирийски сладки, ако някой помни да ми подскаже). колкото и да ви е странно - ритуалът все още се спазва.
"хиапта или зиапта д-хитна" - къпането на младоженеца
Преди сватбата малко момче се изкъпва от майка си и лелите си, а след това младоженецът взима баня, като мъжете от квартала и от родата се изреждат да го изтъркат от глава до пети, да го подстрижат и избръснат - това се прави, за да се очисти от злото.
"мпулатад чало" - отвеждането
Булката и семейството и пеят сватбени песни (лиляне) и чакат младоженеца. Когато той идва, неговото семейство започва да прави оферти (парични), за да им позволят да вземат булката (и тук има подобен обичай, за да отворят вратата). След това тръгват към църквата.
"бураха" - бракът
Бракът се сключва след 4-часова церемония, по време на която на гърба на младоженеца са поставени два кръста от тръни или в днешно време и от игли или карфици. по време на церемонията някой убожда скришом младоженеца, за да изгони злите сили от него, а друг вдига шум, чрез рязко отваряне и затваряне на голяма ножица, за да пропъди нечистите духове.
"хенна" - къна
сместа се приготвя деня преди сватбата, но се ползва преди първата брачна нощ. преди да се оттеглят младоженците им къносват кутретата и ги връзват с панделка заедно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)